Един миг - една съдба –може би погрешна мисъл. О, миг поспри, може би погрешен ще си ти за това по-грешен не бъди.
Какво е съдбата?- съвкупност от изключително много безкрайни мигове. Подредени по строго определен начин в константни, непроменливи рамки, те не могат да излязат извън продължителността на живота. В хода на човешкия еволюционен процес има един уникален миг. В него се проявява продуктивната мисловно–паметна функция на висшата нервна дейност. Тя представя човешкия мозък като основен двигател. По своето съдаржание всеки миг е ценен. Той има неповторима стойност. Поредната им проява ги превръща в мигновение. За мен настоящият миг е изключително позитивен. В него аз разкривам мислите си. Неизвестността на мигновението не ме стресира. Оставил съм го на Твореца, който ни е създал. Той ни съветва да се погрижим за сегашния миг, защото за утрешния има кой да помисли.
А на въпроса - Кой е бил най-важният миг в живота ми ? Ще отговоря – мигът, в който приех Свето Кръщение. Така станах член на Църквата с източно православно изповедание. Това бе моето духовно раждане. То дава възможност на личността да се развива по пътя към Бога. За разлика от личностите индивидите остават на биологично ниво. Те дават превес на материалната си съшност. И предопределят по нататъшната си съдба. Грешен избор. Припомням думите на нашия Господ Иисус Христос, отразени в Евангелието: „ Който повярва и се кръсти ще бъде спасен, който не повярва ще бъде осъден”. Връщаме се в началото на изложението. Мигът, в който истината ще бъде доказана, е ПОСЛЕДЕН. С него ще настъпи Второто пришествие. То ще сложи край на хилядолетното човешко битие. Божият Син ще произнесе окончателната си присъда. Според нея праведните ще застанат от дясната Му страна. Грешниците ще бъдат изпратени на вечни мъки в ада. Нека помислим по тези въпроси преди началото на всеки пост пост.
© 2010 All Rights Reserved
Няма коментари:
Публикуване на коментар