петък, 27 юни 2014 г.

"ША СА ОПРАВИМ, АМА ДРУГ ПЪТ"




Окончателно се убедих, че сме глупав и тъп народ. Като нация, а не като персонални таланти от различни области, които отдавна са намерили или ще намерят реализация в чужбина.
Те с удоволствие ще обърнат завинаги гръб на майката-родина. В медийте се прокрадва от време на време мисълта, че някои от тях започнали да се връщат водени от носталгични или други подбуди. Лъжа! Къде се връщат? В родината....или по-точно в нейните отломки...На входа на Ада имало надпис „НАДЕЖДА ВСЯКА ТУК ОСТАВЕТЕ“. Ако Чистилището има земни измерения, то със сигурност е по нашите географски ширини. Е, тогава? Кой нормален мозък ще пожелае да се върне доброволно тук?
„Ще се върна, ако ми сложат усмирителна риза“....-говореше мой познат бивш зъболекар, на когото успяха, да откраднат машина за зъбно протезиране/внос от САЩ/ по пътя, някъде по средата на Атлантика... Човекът си взе сакчето и отиде в Канада....шофьор на камион, извозва дървен материал от северните области. А беше надежден стоматолог....
Със сигурност има хиляди подобни примери, които в детството си са декламирали незабравимото стихотворение „ Аз съм българче“, но вече са забравили кога са станали граждани на чужди държави. И аз съм го рецитирал, ама, ей на, пиша тези редове и от сърцето ми капе кръв...Бивш българин и настоящ „вътрешен емигрант“, както се определяше преди колегата Явор Дачков. Прости ми, читателю за повторението. В замъгления ми от скръб мозък се прокрадва мисълта, че някога писах по този въпрос...Може би, тогава тъгата е била по-малка, за сметка на надеждата. Сега е обратното, последната е равна на нула. Бог да прости, милата ми родина!!!!Отново се обръщам към мойте последователи, към идните поколения. На въпроса на малкия ми син, за кого съм гласувал на изборите отговорих тихо:
-За Всевишния...дано Той единствен се смили към мен, и към братята и сестрите от най – истинската българска партия.....да дочакаме Възмездието, такова каквото само и единствено Той може да сътвори...
Защо точно сега ме обхванаха тези размисли?Ами, преломно време уж било....изборно. У нас интереса към политиката не е задължителен, той е животоспасяващ...
Може би вече си задаваш въпроса коя е тази партия?
Това е партията на Негласуващите, към която вече принадлежа. За пръв път от 1990 год, когато уж дойде „демокрацията“ до сега съм използвал свещеното си право по конституция. А сега..... разумът взе връх над емоцията...и нещата си дойдоха на мястото. Осъзнах мрачната истина, че в нашенската  политическа палитра отсъствуват цветовете, които отговарят на моята духовна, гражданска позиция. Е,не „отидох за гъби“, а се погрижих за тялото си чрез сексуална релаксация, после медитирах и накрая написах настоящето есе. Напук на враговете ми! Докато дишам, няма да престана да ги изобличавам! До момента, в който не се промени цялата политическа система. Да се появят нови лица с наследствени,  патриотични образи, а не човекоподобни, демонични същества потомци на убийци членове на терористични групи/разбирай партизански отряди/ стреляли и убивали български жандармеристи изпълняващи своя дълг да бранят България и нейната законност. За да се извърши подобна промяна гражданите трябва да осъзнаят нейната необходимост и да проявят воля за нейното придобиване чрез протести, но единствено и само по КОНСТИТУЦИОНЕН ПЪТ. Точка първа трябва да бъде именно частично реформиране на конституцията, само в тези нейни отдели,които са в ущърб на българите. Като такива, те бяха облечени в законна форма от комунистическите, юридечески кръгове около покойния  руски мафиот Андрей Карлович и за жалост приети от тогавашното Велико народно събрание със строго определена и ясна цел да облагодетелстват новосъздадената олигархия с десетилетия напред. Не съм първия, няма да бъда и последния анализатор поставящ на вниманието на поколенията тези въпроси, които считам, че са от изключителна важност. Приемам като миродавно мнението на бившия конституционен съдия г-н Неделчо Беронов, когото считам за корифей в тази област. Той говори в едно тв предаване и акцентира, че само свикването на Велико народно събрание може да извърши такава промяна в конституцията. Автоматично се налага и тезата за промяната на същността и генезиса на политическите партии, защото политиката като особен вид занятие с изкушаваща сърцевина става капан за хора, които притежават атеистичен възглед за живота и неговите проявления. Последствията от това са налице в родната действителност. В случая е добре, да се погледне към съседна Босна. Там вече са налице граждански сдружения и организации, които законно притежават правото да следят отблизо дейността на политическите партии в парламента.А коя ще бъде следващата стъпка в тази посока? ЛУСТРАЦИЯ, скъпи  читателю. Но най- вече ние, петдесетгодишните/последното комунистическо поколение/ първо трябва да „лустрираме“ собствените си мозъци от спомените за този тъмен период от родната история и да не се поддаваме на внушенията на някои интелектуалци отразени в средствата за масова информация. Наскоро четох в последния брой на в. „Уикенд“ статия на проф. Юлиан Вучков, в която той споделя възхищението си от Тодор Живков, като добър политик. Уважавам г-н Вучков, но в случая, съм категорично против позицията му отразена във въпросната статия. Разбирам, че той изпитва носталгия към комунизма с оглед на това, че като бивш член на БКП е станал професор и се е възползвал от „благинките“ на тогавашния строй. Извинявайте, професоре, но ние с вас винаги ще бъдем от „двете страни на барикадата“ по този въпрос. По същото това време много българи, духовни братя лежаха в занданите...за един разказан виц...Сега спокойно мога да го кажа и аз.
Тогавашният комик Тошко Козарев срещнал един свой приятел и му казал една гатанка:
-Ние сме двама Тошковци дето разсмиваме България.
-Кой е другият? – попитал приятелят му.
-Дебелоглавец, гологлавец, празноглавец от село Правец..
-Ха, той ще е някой от нашето село! – отговорил човекът и си тръгнал.
И за това две години лишаване от свобода...
 И това не е всичко...сега идва най- страшното. По данни на разследващия журналист Христо Христов, отразени в книгата му „ Тодор Живков- автобиография“, самият Тато, като шеф на народната милиция с чин подполковник е  екзекутирал саморъчно „народни врагове“ в мазетата на тогавашната милиция, намираща се на мястото, където днес е ресторант „Славянска беседа“/на ъгъла на ул.Раковска/.
Един българоубиец не може да бъде добър политик, уважаеми г-н професоре. Той е диктатор и мястото му е на бунището на историята, а ако беше жив, трябваше да бъде съден от Международния трибунал в Хага, а не от нашия посткомунистически съд.
Искаш ли да продължавам, скъпи читателю. Извини ме, за отклонението, но смятам, че съм полезен с тази информация. А и желанието ми, да те предпазя от заблудата е НЕИСТОВО.
Само още две думи....нямам повече излишна кръв.
АНТИМОНОПОЛНИ ЗАКОНИ, по примера на законодателствата в Германия, Австрия и други западноевропейски страни.
Но всичко това ще бъде лишено от смисъл, ако НЯМА ПОЛИТИЧЕСКА ВОЛЯ,  да се осъществи. Това го подчертавам дебело за втори път. В лицето на сегашните партии у нас, смятам, че няма такава. Още по-лошото е, че не я  виждам и  в бъдещето. Нито близкото, нито по- далечното. Това, че и много други българи с нормален разум мислят като мен, не ме успокоява. Напротив – засилва болката ми.
Ша са оправим ли при това положение?
Със сигурност, в някой друг живот. А според Библията, такъв на земята няма....

05.06. 2014г.                          

Безотечественикът Стефан Кючуков
София


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Последователи