вторник, 23 февруари 2010 г.

" Булевардно за булевардите "



Аз съм булеварден работник. Скитам по тях и ги изучавам. Слушам любимото си парче на Крис Риа „Магистрала към ада” и казвам, че истинските булеварди, преминаващи в магистрали водят към Рая. По тях ще срещнете ангели, готови да се погрижат за вашето спасение. Там всички грехове са простени.. Песента се отнася за човешките булеварди, където се срещат демони, обладаващи падналите ни души. Независимо дали има червени фенери, разположени между неоновите рекламни лампи, или „жриците на любовта” изскачат от тъмнината с нацапани лица като таласъми. Махат с ръце покрай фучащите автомобили, с единственото желание да предложат своята отвратителна плът.
Темата има и други измерения в реалността. Един приятел казваше: „Има жрици, който пушат „Шипка”, а други карат „Мерцедес” S класа, въпрос на реализация.”
Да се върнем на булеварда. През светлинния лунен лъч съзерцавам поточето от водни капки, стичащо се свободно по стъклената витрина на магазинчето, под чиято козирка съм се приютил. Отражението ги превръща в цветен килим, състоящ се от милиони звездички достъпни за мен. Удоволствие е да ги погалиш с очи преди да са изчезнали. След секунда се обръщам, за да видя един субект със старчаща клошарска качулка, пресичащ булеварда в тъмнината. Той не се впечатлява от бясната скорост на машините, оставащи след себе си убийствени газови продукти. „Качулатият странник” преминава булеварда като уверено стъпва на тротоара и отправя поглед към небето. Там се вижда една звезда. Човекът нищо не знае за Сътворението като божествен акт станал първопричина за съществуването на света. Това не го интересува. Той осъзнава само, че е жив, което за него е най-важното и вероятно мълчаливо благодари на своя Творец.
Изведнъж дъждът се усилва, за да демонстрира своето превъзходство в една невидима битка с неизвестен противник. „Дали ще успее да измие праха, наслоен от вечността на мръсното битие, вървящо по един призрачен булевард водещ към....гробището.
След миг излязох от своето убежище. Тръгнах самотен по тротоара без да мисля за калта, която ще се налепи по подметките на старите ми обувки.

© 2010 All Rights Reserved

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Последователи