АНОТАЦИЯ

към

книгата на Васил Казашки

„ТЕ УМИРАХА ПРАВИ“

ПРЕДГОВОР

ЗАЩО НАБРАХ ТАЗИ КНИГА

Въпрос, на който смятам, че е задължително да отговоря. Познавам и други подобни произведения, но това ми направи изключително впечатление. Изключвам факта, че авторът е съвременник на описаните събития. След като се запознах детайлно със  съдържанието на книгата,установих особеностите на нейната уникалност, която ще въздейства  върху съзнанието на непредубедения читател. Тя отразява достоверно и правдиво историческата действителност от онези мрачни години.Нещо, което не можем, да видим в учебните помагала по българска история. Като добавим и талантливото перо на автора, приемаме, че трудът и неговата ефективност се доближават до съвършенството. Аз не съм критик и не желая да правя анализ на книгата. Целта ми е, да я представя в електронен формат пред българската младеж, като използвам възможностите  на съвременните технологии.

Считам това за свой патриотичен дълг. А до колко съм успял, времето ще покаже.

Отделно съм на мнение, че този творчески акт на г-н Васил Казашки е изява на висша гражданска позиция,  изискваща съответната доза смелост във времето на тоталитаризма. Като такова произведението трябва да се овековечи в пантеона на българското дисидентско изкуство.  Впредвид на това, че авторът представя в сюжета автентични събития с особена жестокост, не препоръчвам   книгата да се чете от деца под 12 години, както и от хора с лабилна психика и проблемна нервна система.

Приятно четене, скъпи читателю!

И не забравяй, „да хвърлиш едно око“ на моя епилог, поставен след този на колегата Казашки.

Книгата, можете да четете тук!

ЕПИЛОГ

Към анотацията на книгата

На Васил Казашки

„ТЕ УМИРАХА ПРАВИ“

С какви чувства си след прочита на книгата, скъпи читателю? Омерзен ли си „до дъното на душата си“?Плачеш ли като мен без сълзи? Помисли, че ти си читател, а аз писател. И това, което  чувстваш в момента, съм го преживял няколко пъти, докато обработвам текста. Е, никой не те е принудил, да го правиш, ще ме опонират някои читатели. Напротив, ще отговоря  гордо. Изпълних повелята на Родината.. Сещам се, за заглавието на книгата на анархиста Георги Константинов „С думи, вместо с куршуми“.Това е нашата „война“. Нейната цел е да станем глашатаи на Истината, облечена в историческа реалност от недалечното минало. По този начин да предпазим последователите си от една огромна заблуда, внушавана от определни кръгове чрез медиите, че едва ли не при социализма е било хубаво, стандарта на живот бил нисък и прочее разни манипулативни нелепости разгласявани с единствената цел за объркват и затормозяват измъчената душа на обикновения българин. И още нещо, спомнете си скъпи приятели, два рефрена от времето на митингите непосредствено след т.н „промени“.

„ Ние пак сме тук“ и „ Комунизмът си отиде, но комунистите останаха“.

Да, ТЕ СА ТУК, не са си ходили и нямат намерение да го правят. Във всички партии са пуснали пипалата си и са готови отново за“ бой“. Сега, отново се натискат за избори. Правят се, че не виждат, че две трети от избирателите не ги искат и пак се натискат. ДО КОГА?И при соца, така беше, ден през ден избори и едни и същи мерзавци се въртяха в продължение на 45 години, и ...историята се повтаря, 25години  техните потомци пият кръвчицата на народа, а той търпи ли, търпи....

Да, ама на мен ми Писна, и ...ще извадя легионерското знаме, дето съм го скътал в раклата на дядо ми.....И ще ви дам едни „фашисти“ и едни „врагове“. Що не вземете, да се биете по „празните чутори“ с книгата на вашият човек, дето го направихте президент. Или и той е „фашист“, защото е написал „Фашизмът“. Е, не без подръжката на тогавашната ДС, ама това е друга тема.

Сега не ни разстрелват и не ни бесят, а ни душат икономически,  и ни задължават да им бъдем роби, за да им работим „за жълти стотинки“. А те източиха милиарди от труда на родителите ни, които сега мизерстват с по 150лв. пенсия.

„ Егати държавата, щом аз станах министър“ плямпаше някакъв пианица, овластен от българския данъкоплатец.

„Всеки народ си заслужава управниците“ контрира го народната поговорка.

„Нема такава държава...“пееше някакъв шоумен, който си позволява, да критикува всички правителства.

А ние, „вътрешните емигранти“ подготвяме децата си, да стават реални такива. Аз галя невръстния си 12 годишен син по главичката с думите:

-Тате, ако не научиш два западни  езика, докато завършиш гимназия, за да се реализираш в чужбина ,ще се откажа от теб....помни ми думата!

-Спокойно, тате! Ще те взема с мен, като тръгна за Канада! – отговори с усмивка той, и продължи с удоволствие да яде сладолед.

И така, скъпи читателю, омръзнах ли ти? Истината е страшна, но трябва да има смелчаци, които считат за свой дълг възможността да я разкриват.

А ти, тази вечер, преди да си кажеш вечерните молитви,спомени името на нашего брата Васил Казашки, за да насочим усилията си, за спасение на неговата душа. Бог да го прости!

Оставам твой покорен слуга. ЗА БЪЛГАРИЯ!

26.06. 2014г.                                   Вътрешният емигрант:

София                                                           Стефан Кючуков