четвъртък, 4 март 2010 г.

" За свободата.. "



Винаги съм мислил за свободата с благоговейно чувство. Това е продукта на човешката психика, който остава феномен, изпълнен със загадъчност. Познанието натрупано в хода на развитието на цивилизацията не е достатъчно. Въздействието му върху дейността на мозъка е огромно. Извършват се чудеса, които само Творецът може да обясни. В историята примерите са безброй.
Спомням си ирландският герой Майкъл Колинс. Той завършва речта си пред събралото се множество с думите: „Ако е нужно ще дам и последната си капка кръв, но ще видя народа си свободен.” Този финал е универсален. Да си спомним мисълта на Апостолът: „ Ако спечеля, печели цял народ, ако загубя, губя само мене си”.
Тук не става въпрос за речева демагогия. По-голямата част от тези хора завършват живота си мъченически. Той е посветен на каузата. Да се опитаме да вникнем в идейния замисъл. Всички герои интерпретират по различен начин идеята вложена в понятието СВОБОДА. Те я пречупват през призмата на съзнанието. Спартак водачът на робите не говори нищо. Предводителят вдига меча си. След миг войните му се хвърлят в яростна битка. Преди това се е убедил в правилността на възприетата идея.
Спиноза разбира връзката между съзнанието и битието като рационалист. Мислителят приема последното за носител на идеите. Те са родени от мисълта, която е продукт на разума. Едно сравнение е наложително. Да не забравяме, че Спиноза е езичник. Като такъв не е в състояние да вникне в истинската същност на нещата. Тяхното сътворение и проявление се направлява от Бога. Свободата притежава идентичен генезис. Господ създаде човекът свободен. Той получи правото да избере начинът, според който да преодолее своето битие. Продължителността на живота е съобразена с него. Да разгледаме мисълта, приписвана на Яне Сандански: ”Робът се бори за свободата си, а свободният се бори за съвършенство”. Вижда се разковничето необходимо за ориентация в лабиринта от мисли, провокирани от тази проблематика. Съвършенство - ето думата, стояща зад смисъла на термина ”свобода„.
Евангилието го демонстрира показателно. Говори Единствения, определящ Себе си като съвършен без това да му е необходимо. Важен е личния пример. Господ Иисус Христос казва: „Дерзайте, за да познаете истината, която ще ви направи свободни”.
Истина и свобода - две мисловни категории, намиращи се във взаимна връзка. Тя допълва смислово термина „съвършенство”. Нейният носител изпълнява ролята на Творец и Законодател. Трябва да отбележим основното правило, съдържащо се в конфигуративната структура Истина – Свобода – Съвършенство. Това е изборът. То се потвърждава фактологически в книга Битие - в разказа за първородния грях. Ще отбележим тълкувателно поведението на Адам и Ева. Те съгрешават, защото са свободни в своя Избор. Бог ги бе сътворил така. А какъв е Бог? По линията на гореописаната конфигурация нека си послужим отново с Писанието да запомним думите на Спасителят: ”Бъдете съвършени, както е съвършен и вашият Небесен Отец.” Те потвърждават идейният стремеж на човека отбелязан от македонският войвода. Той е закодиран генетически в конфигурацията Творение - творец, закономерни носители на еднакви свойства.

Дали ще върви по пътя на свободата към Бога или не е въпрос на свободния избор на личността.


© 2010 All Rights Reserved

1 коментар:

Последователи